Здравейте, еПриятели!
По случай отварянето отново на менторския сайт, реших да споделя с вас наблюденията си и впечатленията за менторството като цялост и какво ни прави добри ментори.
От края на Януари месец съм в играта. Видяла съм немалко неща около нея. Но никога няма да забравя и винаги ще помня моя ментор.
Тогава когато се появих имаше бейби-бум /още не бе баби-бум/. Навлизах смело, четях си, бях що годе добричко детенце, ама все пак реших, че няма да е зле да има кой да ме наглежда и да го товаря с въпроси, когато не намирах информация.
Та писах в една от статиите на Стоич да ми даде ментор и след два-три часа ми писа човекът, който коренно промени мирогледа ми в еРеп.
Това беше Лавеол - моя ментор, моя еДуховен татко. А аз за него бях като трън в задницата, знам какви съм ги правила.
Предимно четях трудовете на големите еБатковци, но не веднага можех да смеля информацията или нямаше достатъчно обяснения. Затова си намислях теория и питах моя ментор дали това е така, до колко е вярна и дали съм на прав път.
Така протече времето ми кога бях еМалко бебенце. Защо ви разказвам това - от тогава мина много време, наистина много, но в мен ще си остане привързаността и следата в еИсторията, която той остави.
Искам да му благодаря, че ми е помогнал - главно като ме изслушваше, смятах че сама ще се справя финансово, както се и справих. Менторството означава да си приятел, а не да издържаш някого.
Но какво прави човек добър ментор и как да се постигне това, което остави като еСледа в мен Лавеол?
Както споменах и по-горе не е достатъчно просто да даваш от финансите си на нов играч, дори не е достатъчно да му обясняваш играта. Важното е да се подходи към всеки индивидуално.
Някои са твърдоглави /като мен/, някои схващат бързо/не като мен/, някои се нуждаят от повече помощ, други почти никаква.
Но трябва да подходиш към всеки строго персонално и наистина да му покажеш, че искаш да си му приятел.
Защото тази игра е социална, не можеш сам да играеш - трябват ти дружки, за да ти е интересно.
Много хора се задържаха само и единствено заради другарчетата, които станаха с част от играчите.
Мини-общества, групички - шматки с една дума, с подобни интереси и си цъкат заедно.
Доста бизнес партньори или пък готови отряди от приятели.
Известни тролски изяви, спамърски прояви - Няма значение къде сте, важното е да сте заедно и си се подкрепяте, защото за това прави играта интересна.
Отклоних се малко, но основната идея е че ментора трябва да покаже всички пътища, които може да намери младия играч и сам да избере накъде да поеме.
Началото е важно, може или да намразиш, или да заобичаш тази игра.
Все пак търпението е от значение. Менторството е на добра воля и никой не трябва да го прави задължително(изключваме случаите, когато казвам на някого, че е готов да бъде еБаща вече ;) ).
От всяко дърво свирка не става, така както и от всеки човек не става ментор. Всъщност менторите доста наподобяват лелките от Детската градина. Ако сте се замисляли - те дондуркат, обясняват супер основно, когато се налага, хранят , дават послон, дават съвети за еЖивота и общо взето са първият приятел, който можеш да си направиш в еРеп.
Виждала съм хора, които искат да помогнат, но просто някак си не се получава. За доказателство може да попитате Дино Василев.
Имало е и обратния случай, на някои им бе така лесно и толкова бързо работят с хората и им помагат, че искрено съм се възхищавала на такива хора. Тук също ще дам пример с ПринцесаЕли - не знам кой от вас я помни. Но още докато беше бебе и самата тя се учеше, беше тръгнала да помага на други хора.
Толкова съжалявам, че в момента няма никакво време да играе и само ми каза, че й е жал да си остави принцеската да умре и си я храни :)
Мисля, че казах достатъчно. Всеки си знае сам за себе си дали може или не да бъде ментор. Но помислете добре - Ако/Когато на вас са ви помогнали като млади играчи:
- Помните ли вашия ментор?
- Признателен ли сте за всичко, което е направил за вас?
- Искате ли и вас така да ви помнят?
- Искате ли да помогнете?
Автор: Ив
